събота, 27 август 2016 г.

ПЕНЕВ ПРАТИ ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА НА РЕЗЕРВНАТА СКАМЕЙКА

СИЛВИЯ НЕДКОВА 

Време беше да се появи добър български трилър.

Историята на териториите, населени днес от българи, сама по себе си е мистика и енигма. Злощастните опити да се романизира едно непознато минало в популярна литература, извън историческите романи, досега не са кой знае колко успешни. Практически няма български автори на мистерии с исторически привкус, като изключим поп-литературните опити на Людмила Филипова, които са повече поп, отколкото литература.

Затова се зарадвах изключително много, когато прочетох „Ритуалът“ на Радко Пенев.
Още от самото начало стана ясно, че романът му е написан по всички правила на жанра, буквално спазил задължителната рамка на всеки успешен комерсиален трилър. Под подобно произведение спокойно би могъл да се подпише и Дан Браун.

Ритъмът е уловен брилянтно – напрежението и отпускането идват на точните места. Читателят е преведен през повествованието сигурно и предвидимо, без това да нарушава съспенса.

Изборът на историческа епоха – траките от предорфееви времена – е добро попадение. Малко позната, много интригуваща, позволяваща свобода на интерпретациите и въображението епоха.

Пенев е съумял да вплете окултизъм, мистика, рационалност, логика и свръхестествено в монолитна цялост. Усещането, че сме попаднали на интелигентен и добре проучен български вариант на „Шифърът на Леонардо“ се натрапва с всяко изречение.

Формулата е същата – случайно въвлечен в ситуация интелигентен мъж, който работи в екип с не по-малко интелигентна историчка. Полицията е едновременно добра и лоша, злодеят е свързан с окултни организации. Всичко е по формула, доказала, че работи. Личи, че авторът, за разлика от много други български писатели, не влиза в спиралата на излишната претенциозност. Не изявява себе си за сметка на сюжета, не го превръща във философско дирене на смисъла на живота.

Заплетената история, в която се включват иманяри, полицаи, тайни общества, уредници на музеи, археолози, е в равни дози фикшън и реалност. Дори за изкушения от висока литература читател, презиращ трилърите като масово четиво, ще бъде интересно да проследи описанието на мистичния ритуал, дошъл отпреди вековете.

Съкровището, за което става дума в романа, е истинско. Намерено е край село Борово още през 1974 г., но не се ползва с изключителната популярност на Панагюрското съкровище, датирано от същото време. Така свободата да се интерпретира значението му е довела до напълно правдоподобната, подкрепена с реални факти, интерпретация. След тази книга е трудно да се повярва, че ритоните и купата от Боровското съкровище не са използвани за древен мистичен ритуал – всичко е много добре вързано с детайлите, символите и формата на предметите.

Срещат се куп масонски препратки, включително и в описанието на ритуала. Има заемки от идеи на Блаватска и Дънов, превърнати в сюжетни елементи. Действието се разпростира по цялата територия на България, като по някакъв чудодеен начин не успява да се доближи до София (казвам го с усмивка).
Още нещо, за което авторът трябва да бъде поздравен – диалозите в книгата. Естествени, неподправени, натурални. Дразнещият навик на повечето български писатели да превръщат диалозите в патетични монолози тук отсъства.

Понеже книгата няма претенция да гони високи литературни стандарти и напълно покрива критериите за жанра, недостатъците й трудно могат да бъдат определени еднозначно. Да, героите са твърде типизирани, не изненадват, не излизат извън рамката. Всички притежават характерните за ролята си черти – главният герой е мускулест и умен, героинята – свръхинтелигентна красавица, неомъжена археоложка с изключителен чар. Малкият злодей е дебел, грозен и груб, а големият – изтънчен, аристократичен и лъскав. Предвидими са развръзките и във вътрешните ситуации, и в големия финал. Но точно така се пише масов трилър.

„Ритуалът“ е основа за добър касов филм. Много кинаджийска история, която дори не се нуждае от сериозна обработка.

Това, което си мислех през цялото време, докато четях, беше, че тази книга трябва да бъде преведена на английски. И че, ако се снима филм по нея, той трябва да бъде заснет в Холивуд. Не заради някакви свръхкачества – вече се разбрахме, че е просто брилянтна трилър-конфекция – а защото може да бъде изключителна реклама за България като място за исторически и мистични открития.

Няма коментари:

Публикуване на коментар