четвъртък, 17 ноември 2016 г.

РУДОЛФ КАС - "ПРОЗОРЕЦЪТ МУХА"

"Прозорецът Муха" на Рудолф Кас  

Велизар Попов

Рудолф Кас се оказа истински магьосник на историческия трилър. Отдавна не бях чел толкова плътна като съдържание книга, написана с огромно въображение и безспорно майсторство.  "Прозорецът Муха" е тотален бестселър, за който тепърва ще се говори много!


„Изумителен, грабващ, завладяващ!“ Ню Йорк Таймс
„Най-добрата книга на Рудолф Кас“. Вашингтон Поуст
„Забързан трилър в най-добрия стил на Том Кланси и Дан Браун, който те оставя без дъх и те държи в напрежение до края.“ Клайв Каслър
Рудолф Кас е син на френски антрополог и германска археоложка. С дипломи по история, антропология и английска литература той напуска мястото си на съветник на бившия президент на Еър Франс и се отдава на любимото си занимание – литературата. След дебютния си роман „Силата на звука“, в който ни срещна за първи път със забележителния си герой Адриан Фитц и легендата за събарянето на стените на Йерихон, в този Кас успява умело да вплете в съдбата на един магичен камък делото на Мойсей, Фридрих Барбароса, Хитлер и творчеството на Алфонс Муха. Когато през 1939 година войските на Нацистка Германия навлизат в Чехия, Муха е един от първите арестувани от Гестапо. Сериозно болен още преди това, умира само няколко седмици по-късно. Каква е причината за този интерес от страна на германците? Какво се крие в претърсването на катедралата „Св. Вит“ часове след окупацията на Прага и свалянето на витража, изрисуван от Муха за параклиса към нея? Каква е тайната зад тайнствения надпис: 
„Който владее силите на природата държи в ръцете си властта на Земята“?

1240 г. пр.Хр. При строежа на нова библиотека на главния архитект, евреин на име Мойсей, ще донесат камък, за който твърдят, че има странни свойства върху водата. 327 г. пр.Хр. Александър Македонски е пред водите на Инд. Какво е взел със себе си от Храма на евреите в Йерусалим защо е толкова убеден, че ще успее безпрепятствено да пресече огромната река? 1 190 г. Християните отново са загубили Йерусалим. Барбароса, легендарният германски император бърза към Тамплиерите в Светите земи. Те са открили страшна тайна в подземията на Купола на скалата - златен ковчег на безименен владетел и мистериозен камък. Йероглифите по него разказват за умението му да разделя водата. Императорът така и не стига, удавил се по пътя в малка и плитка река. 1941 г. Хитлер подготвя своя план "Барбароса", но преди да се обърне към Сталин на изток трябва да се справи с Англия на запад. Лудост ли е идеята му да раздели водите на Атлантика и да нападне острова...по суша? Каква е целта на тайната мисия в Шотландия на най-верния му човек, Рудолф Хес? Какво са разкрили на нацистите творбите на Алфонс Муха? С пленяването на Хес всичко изглежда забравено... 2015 г. Прозорецът на тоалетна в пражка кръчма е украсен със странен витраж, а по стените има обгорени страници от древни книги. Докато се наслаждава на спокойна вечер с чаша бира Адриан Фитц вижда бегло в гръб мъж, следван от двама други. 
Чуват се изстрели, звук на строшено стъкло. В ръката си един умиращ държи парче стъкло с изрисувана на него муха. И тогава всичко ще започне отново...


Романът е наистина много добър, майсторски, за първи път да съм напълно съгласен с рекламните думи на задна корица!  

петък, 28 октомври 2016 г.

ТРАНСФОРМАЦИИ. СКРИТОТО ИЗКУСТВО НА КРИСТО И ЖАН-КЛОД

„Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод” е книга за световноизвестния тандем Кристо и Жан-Клод, която разказва за артистичния им път през призмата на техни съмишленици. Автор е Зорница Кръчмарова.



Христо Явашев - Кристо се прославя с оригиналните си пространствени художествени инсталации - съвършен баланс между естетика и технология. Жан-Клод, съпруга и муза на големия художник и скулптор от български произход, не може да рисува, но е съавтор на произведенията му, защото знае как да организира и изведе докрай един проект.

След „Опакованият фонтан“ и „Опакованата средновековна кула“, двата първи по рода си архитектурни проекта на двойката, те замислят и осъществяват заедно проекти из целия свят – от Европа до Австралия, от САЩ до Япония.

В Италия артистичният тандем изгражда своето специфично отношение към водата, реките и историческо-монументалните мостове. Така през 1968 г. се раждат прочутите колажи, дали началото на бъдещите им творби, на река Тибър и моста на замъка „Сант Анжело“. Те предзнаменуват онова, което ще бъде направено после, през 1985 г., с „Опакованият Пон Ньоф“, посетен от 3 милиона души.

След смъртта на Жан-Клод през 2009 г. Кристо отново се връща в Италия - този път става дума за спокойната повърхност на езерото Изео, където създава прочутите „Плаващи кейове“. Той изгражда пътека, изцяло върху водата, с дължина 3 километра, направена от 220 хиляди полиетиленови блокове. Преминавайки по нея, посетителите изпитват освен естетическата емоция от проекта и друга, още по-магическа – от вървенето по вода… Така те се превръщат в участници в самия проект.

За първи път една книга разказва за артистичния път на Кристо и Жан-Клод от гледната точка на техни съмишленици, с чиято подкрепа двойката реализира визионерските си проекти на четири континента. Тук са включени десет интервюта на също толкова изключителни свидетели на творбите им, осъществени въпреки противоречията и трудностите. Хора, които също претърпяват „трансформация“ след срещата си с тандема: от Волфгант Фолц, фотограф и съидейник на двойката, до колекционера Джон Калдор; от Франк Зелтенхайм, катерачът на Райхстага, до Умберта Гнути Берета, която предоставя семейния остров за завръщането на Кристо на световна сцена след загубата на Жан-Клод.

Книгата на Зорница Кръчмарова ни показва образ, който донякъде познаваме – мотивирани, посветени и съсредоточени, Кристо и Жан-Клод преследват целите си със завидно постоянство. Рецептата се нарича съхраняване на базисни човешки качества. Това изглежда като едно от най-големите постижения на един живот, изпълнен с високи върхове и признание, казва изкуствоведът Мария Василева.

Българка по рождение и италианка по гражданство, Зорница Кръчмарова специализира в Школата по журналистика в Колумбийския университет в Ню Йорк. Сътрудничила е на италианските издателски групи RCS и Mondadori в областта на новините, икономиката и финансите. 

През 2007 г. печели наградата Citigroup Journalistic Exellence Award с репортажа си за предприемачите от страни извън Европейския съюз, живеещи в Италия. От 2015 г. е съосновател на стартъп платформата BabyGuest – проект за даване под наем и набавяне на оборудване за деца, с който същата година печели отличието Unicredit Start Lab –  Gaetano Marzotto за иновация. Координира дигиталната дейност на издателската група Food.

„Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод” излиза първо на италиански, преводът е на Соня Александрова. 


Премиерата на „Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод” ще е на 3 ноември от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото” с участието на авторката. Книгата ще е по книжарниците от 4 ноември. 

сряда, 26 октомври 2016 г.

"ЖИВИ РАНИ" - ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТРИЛЪРИ, ВЕЧЕ НА БЪЛГАРСКИ

„Живи рани“ (ИК „Изток-Запад“) от Виктор дел Арбол е книга за борбата да продължиш, за битката да живееш, за усилието да преодолееш болката, за силата да простиш. Тази отлично разказана история увлича и не те пуска докрая, а след прочитането на романа, историята остава още дълго в съзнанието.

Виктор дел Арбол е роден в Барселона през 1968 г. Бъдещият писател завършва история. Години наред работи в каталонската полиция. Успехът на книгите му кара Арбол да се отдаде изцяло на писането. Опитът му в полицията, срещите с различни хора и техните съдби, оказват голямо влияние върху творчеството му при изграждането на достоверни психологически образи с дълбоко познание за човешкото страдание. Арбол е носител на множество литературни награди, а книгите му са превеждани на различни езици. „Живи рани“ е най-награждаваната книга на испанския писател.

Действието в романа се развива в Мадрид. В книгата се преплитат множество сюжетни линии и герои. В центъра е историята на Едуардо ‒ художник, преживял нещо ужасно в миналото си. Преди четиринайсет години художникът губи жена си и дъщеря си в пътно произшествие. След преживяното Едуардо губи страстта си към рисуването. Той е нает от известна цигуларка, за да направи портрет на човека, убил сина ѝ при катастрофа. Срещата между двамата ще постави началото на множество драматични събития в живота на героите.

„Живи рани“ е характеризирана от критиката, като един от най-добрите психологически трилъри в днешно време. Това е силен, богат, плътен и хващаш за гърлото роман. Още от началните страници на книгата Арбол събужда любопитството ни да разберем каква е съдбата на героите, какво е тяхното минало и какво е това, което ги свързва. В романа няма положителен образ, всеки един от героите живее със своята болка, със своята рана. Арбол майсторски изгражда характерите в книгата. Дали случайността си играе с хората, или премеждията им са резултат от собствените им действия? С умело изграден сюжет и силни, запомнящи се образи, авторът разказва завладяваща история за неумолимата сила на съдбата, за страдание и любов, за възмездие и изкупление.

Зашеметяваща, разтърсваща, болезнена и истинска „Живи рани“ излиза в библиотека „Магика“ на издателство „Изток-Запад“.


Преводът от испански е дело на Светла Христова, превела на български книгите на друг любим испански писател – Карлос Руис Сафон. Автор на оформлението на корицата е Румен Хараламбиев.

„ГЕНЕАЛОГИЯ НА МОДЕРНОСТТА“ - НАЙ-ЗНАЧИМИТЕ КРАТКИ ТЕКСТОВЕ НА МИШЕЛ ФУКО

Текстовете, включени в „Генеалогия на модерността“ (ИК „Изток-Запад“), задават неочаквани въпроси, проблематизират общоприетото, разкриват изненадващи перспективи пред културолога, юриста, историка, политика, богослова, лекаря, философа, студента, артиста.

Мишел Фуко е френски философ, социолог и историк. Ученият е бил преподавател в редица престижни европейски университети. В сферата на интересите му са психиатрията, медицината, хуманитарните науки, историята на човешката сексуалност. Самият Фуко определя мисълта си като критическа история на модерността.

Мишел Фуко (1926–1984) е сред най-важните мислители на нашето време. В изданието са представени повечето от значимите му кратки текстове. Писани и изричани в продължение на двайсет години, те засягат основните теми на неговото творчество – езика, властта, субекта, пределите на философията, измеренията на свободата. Те задават неочаквани въпроси и разкриват изненадващи перспективи.

Мишел Фуко изследва неудобните области на западната цивилизация – лудостта, болестта, престъплението, сексуалността, – за да покаже взаимодействието на структурите на знанието и стратегиите на властта в местата, където се прекрачват границите на социалното, моралното, въобразимото, за да улови условията за възникването и съществуването на практиките на модерната култура.

Интервютата хвърлят светлина върху своеобразния път на Фуко и разбирането му за ролята на „специфичния интелектуалец” в съвременното общество.

Чрез многообразието на темите се разкрива идеята за философията на Фуко: „Критическа работа на мисълта върху самата нея; опит, вместо да се узаконява вече известното, да се узнае как и докъде ще бъде възможно да мислим по друг начин.“

Съставителството и преводът от френски са дело на проф. Владимир Градев. Оформлението на корицата е на Румен Хараламбиев.

ГОЛЕМИТЕ ВОЕННИ РОМАНИ НА РЕМАРК В НОВО ИЗДАНИЕ С ТВЪРДИ КОРИЦИ

Два от най-емблематичните романи на Ерих Мария Ремарк – „На Западния фронт нищо ново” и „Обратният път” излязоха от печат в ново издание с твърди корици. След като двете книги са заклеймени от нацистите като „литературно предателство към боеца от Световната война” и Ремарк си спечелва неприязънта на родната Германия, произведенията му се превръщат в класика за литературата на военния реализъм и символ на Изгубеното поколение.

Героят от „На Западния фронт нищо ново” Паул Боймер, алтер егото на самия Ремарк, дръзва да надигне глас за жестоките зверства на войната. Романът е донякъде автобиографичен и в него авторът разказва своите собствени спомени от Първата световна война. Ремарк е едва на 18 години, когато е призован да се бие на Западния фронт и става свидетел на смъртта и осакатяването на хиляди свои връстници. Той е един от милионите младежи, които се бият по фронтовете на Европа и сцените на взривове, кръв и осакатени хора не излизат от съзнанието му. Именно така се появява „На Западния фронт нищо ново“.

Идеята за оставеното без мечти и идеали поколение е доразвита в „Обратният път“, където оцелелите войници се завръщат в един свят, който не ги разбира и в който те не могат да се интегрират. Американската писателка Гертруд Щайн дава на писателите от времето след Първата световна война печалното име Изгубеното поколение. Това име може да се използва и за цялото военно и следвоенно поколение, което, макар и оцеляло в боевете, се е завърнало с тежки физически и психически травми и е напълно неприспособимо към нормалния живот. Ремарк, заедно с Хемингуей, Фицджералд, Езра Паунд и Т.С. Елиът, е емблематична фигура в литературата от първото десетилетие след Голямата война.

След като Хитлер идва на власт през 1933 г., „На Западния фронт нищо ново” и „Обратният път” на Ремарк попадат в черния му списък и са сред хилядите „неудобни“ на райхканцлерството томове, които биват публично изгорени. Писателят губи германското си гражданство и му се налага да емигрира в САЩ. През целия му творчески път продължава да го вълнува темата за пагубната сила на войната, а героите му са мъже и жени, чийто свят се е сринал и са останали без вяра и посока.

Общото издание на „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“ е в превод на Никола Георгиев и Емилия Драганова и с нова корица от художника Дамян Дамянов.

петък, 21 октомври 2016 г.

„КРОНОС“, ИЛИ КАК СЕ ПОЧУВСТВАХ ТИЙНЕЙДЖЪР


ГЕОРГИ ТОМОВ 

Знаех, че Юлка пише детски книги, а хора, на които вярвам, твърдят, че са страхотни. Имах си едно на ум, че рано или късно трябва да я чета, но все не идваше моментът. 

Преди седмица прочетох последната й книга - "Кронос", която е четвърта от поредицата тийнейджърски романи. Предишните са "Тина и половина", "Графиня Батори" и "Макс".

Явно и аз съм тийнейджър, защото не се сещам за друга книга от български автор която да е толкова "моя". 

Толкова "моя", че да не искам да пипна нито буква. Откакто пиша съм повреден като читател - постоянно намирам кусури. Считам го за нормално, всеки има свой стил. За мен е адски важно не само какво, но и как е написано едно произведение, дали е изчистено, дали е работено по него или е изсипано "на хайде". 

Юлка е СТРАХОТНО ДОБЪР ПИСАТЕЛ, защото:

1. Стилът й е модерен - обран, но ярък.  
2. Успява да поддържа интереса във всеки един момент. 
3. Композицията на романа е перфектна, няма излишни герои, всеки един има своето място и значение. 
4. Има прекрасно чувство за хумор.  
5. Страхотни диалози, балансирани.  
6. Засяга значими теми и конкретна аудитория. 

Докато напиша това кратко ревю, дойде новината, че Юлка и Любен Зидаров са номинирани за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ за 2017 г. За първи път въобще български творци а номинирани за детския "Нобел". 

НАПЪЛНО ЗАСЛУЖЕНО!  Желая им успех! 

ЮЛКА И ЛЮБЕН ЗИДАРОВ НОМИНИРАНИ ЗА НАГРАДАТА „АСТРИД ЛИНДГРЕН"


Детската писателка Юлия Спиридонова-Юлка и неуморимият илюстратор Любен Зидаров са двете български номинации за Мемориалната награда "Астрид Линдгрен" за 2017 г. 

Списъкът с номинирани за престижната награда за детска литература с награден фонд от над 500 хил. евро бе обявен в четвъртък вечер на Панаира на книгата във Франкфурт.

Това са първите две номинации за страната ни за наградата, която се връчва от шведското правителство от 2002 г. насам. 

Общо 226 претенденти от 60 държави ще се борят за гласовете на журито, като 63 от тях са финалисти за първи път. От тази година фондация “Детски книги” е една от 100-те номиниращи организации от цял свят, които предлагат претендентите за отличието.

Името на носителя на приза ще стане ясно на 4 април 2017 г., като събитието в Националната библиотека в Стокхолм ще съвпадне с провеждането на Панаира на книгата в Болоня. 

Досега носители на Мемориалната награда "Астрид Линдгрен" са общо 16 души, като неин лауреат през 2016 г. е американската авторка на тийнейджърски романи Мег Рософ.


„Дълбоко съм развълнувана и изключително благодарна на фондация „Детски книги“, че се грижи за детската литература в България и работи всеотдайно за популяризиране на четенето сред малките читатели и на българската детска литература по света. Самият факт, че сме в този списък, е вече награда и голяма чест за мен. Особено съм щастлива, че съм в компанията на Любен Зидаров и за мен това е сбъдната мечта, защото моето детство премина с неговите илюстрации. Той е един от най-големите магьосници в детската ни литература.“, каза Юлия Спиридонова.


„Това е голям пробив за България и за наша огромна радост и гордост още една оценка за нашата изключително талантливата авторка“, коментираха от издателство "Кръгозор".


Любен Зидаров е художникът, с чиито илюстрации израснахме във времето, когато нямаше компютърни игри и интернет. Той нарисува героите в "Приказки на Шехерезада", "Том Сойер", "Островът на съкровищата", "Принцът и просякът", "Чичо Томовата колиба", "Винету", "Конникът без глава", "Граф Монте Кристо", приказките на Андерсен, Е.Т.А. Хофман, Николай Райнов, Ангел Каралийчев и много други. 

Роден е на 23 декември 1923 г. в Търново. Завършва през 1948 г. живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Илия Петров. 

Работи като илюстратор на детските списания „Септемврийче“ (1948 – 1953), „Пламъче“ (1953 – 1958) и „Славейче“ (1958 – 1967). От 1967 до 1970 г. е главен художник на издателство „Народна младеж“. През 70-те години е заместник-председател, а после и председател на Творческия фонд на СБХ. От 1996 до 1999 г. е председател на Съюза на българските художници.


Юлия Спиридонова (Юлка) е родена на 30 октомври 1972 г. в София в семейството на бележития български художник Симеон Спиридонов. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Работи като сценарист и писател. Юлка е най-четеният модерен български автор сред децата. Романите й „Тина и половина“ и „Графиня Батори“ станаха истински хит сред учениците, когато излязоха на пазара. Юлия е лауреат на националната награда „П. Р. Славейков“ за принос в българската литература и носител на националната награда „Константин Константинов“ за автор на 2010 г. Последната й книга „Кронос. Тоя нещастник!“ разказва за наркоман. Според авторката книгата може да послужи като противоотрова за посягащите към дрогата.